Ръководство за оценка на „риск-полза” от храни за човешкото здраве

Focal point

Home

Electronic library

News from EFSA

Ръководство за оценка на „риск-полза” от храни за човешкото здраве

Резюме
Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) поиска от Научния си комитет да подготви ръководство за извършване на оценки „риск-полза” за храни във връзка с рискове и ползи за човешкото здраве.
Оценки на „риск-полза” се извършват в различни дисциплини, в различни перспективи и използват широк спектър от количествени или полуколичествени инструменти. В това становище, ръководството за извършване на оценки на „риск-полза” за храни се фокусира върху рисковете и ползите за човешкото здраве и не се занимава със социални, икономически и други съображения като „цена-ефективност”.
Научният комитет отбелязва, че има по-малко опит с оценка на ползата, отколкото с оценката на риска и затова предлага да отрази огледално парадигмата на оценката на риска чрез въвеждане на четири стъпки за оценката на ползата, т.е. идентификация на положителен ефект върху здравето, характеризиране на положителен ефект върху здравето (оценка на „доза-отговор”), оценка на експозицията и характеризиране на ползата. Следването на този подход ще подпомогне прозрачното сравняване на рисковете и ползите в оценката „риск-полза”.
Формулировката на проблема трябва да предхожда оценката на „риск-полза”. Съгласието по задачите между оценяващия „риск-полза” и управляващия „риск-полза” е критично за постигане на полезен и релевантен резултат за целите на управляващия „риск-полза”.
След формулиране на проблема се препоръчва стъпков подход, в следните три стъпки: i) първоначална оценка, отчитайки дали здравните рискове имат по-голяма тежест от ползите за здравето и обратно, ii) усъвършенствана оценка, целяща да осигури количествени или полуколичествени оценки на рисковете и ползите при релевантна експозиция с използване на общи метрики и iii) сравнение на рисковете и ползите с използване на комбинирана метрика, като DALYs (намаляване на годините загубена трудоспособност) или QALYs (увеличаване на преживяните години при по-високо качество на живота) за изразяване на резултата от оценката „риск-полза” като единствена нетна стойност за въздействие върху здравето. На всяка от трите стъпкиоценката на риска и оценката на ползата обикновено се извършват на ниво население. Когато съществуват разлики в чувствителността към разглеждания агент или се предполага, че съществуват в определени групи, необходимо е специално разглеждане в тези групи.
След всяка стъпка на оценката на „риск-полза” между оценяващия и управляващия на „риск-полза” трябва да се проведе дискусия за това дали е била осигурена достатъчно информация и дали задачите трябва да се прецизират, за да се продължи със следващата стъпка на оценката. Резултатът от всяка стъпка от оценката трябва да съдържа описание на силните и слабите страни на базата от доказателства и свързаните несигурности. Цялата величина на несигурността, свързана с оценката на „риск-полза” може често да е голяма. Това не трябва да се разглежда като провал на оценката, напротив, това дава есенциална информация за вземането на решение и помага при идентифицирането на необходимите данни.
В документа са описани метрики, които могат да се използват при оценката на „риск-полза”. Трябва да се отбележи, че за да се уловят всички измерения на здравето за оценка на „риск-полза” е необходима повече от една метрика. Важно е управляващият на „риск-полза” да е наясно с ограниченията на метриките, използвани за измерване на рисковете и ползите.
Научният комитет препоръчва метриките, използвани при оценката и тегловните фактори, свързани с най-честите болести, трябва да бъдат приети на международно ниво, за да се осигури хармонизация и признаване на оценките.
Научният комитет препоръчва тясно сътрудничество между оценяващите риска и оценяващите ползата, за да се осигури, че данните, генерирано от единия или другия може да се използва в контекст на по-широка оценка на „риск-полза”. Освен това е необходимо разработването на стабилни биомаркери за въздействие и за риска, и за ползата.
Дадени са два примера за подхода за оценка на „цена-полза”. Първият (селен, незаменим нутриент) илюстрира случая, в който рискът и ползата са свързани с един агент, докато във втория пример (риба), рискът се дължи на един избран замърсител в храни (метилживак), а ползата се дължи на други компоненти на храната. Примерите показват комплексността на оценката на „риск-полза” още от първите стъпки на оценката.
Публикувано: 12 юли 2010

EFSA

Last updates

News from Focal point

Пуликуван е годишния доклад на EFSA за 2009 г.

Пълният доклад и резюмето

Internal mandate request for Internal TF on research priorities

Публикувани са последните брошури от EFSA

Регистрирайте се като експерт в българската база данни на експертите към EFSA

За да присъствате в българската база данни на експертите регистрирайте се ТУК

На 30 септември 2010 г. в София ще се проведе Третата национална конференция

Пълната информация